Филтрирай резултатите
931-940 от 1000
3 стр.

Модерният човек в творчеството на Павел Вежинов, „Бариерата”
Забележителното творческо дело на Павел Вежинов го поставя сред най-значителните световни писатели през втората половина на 20 век.
2 стр.

Николай Хайтов - „Дервишово семе”
Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.
5 стр.

Лирическият аз - участник в „спора” между човек и време
Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но винаги е споделена с поета и с неговия поетичен АЗ.
2 стр.

Търсеният пристан на родния дом
Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.
3 стр.

Срещу консерватизма в духа на българското село
Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит.
3 стр.

Преобърнатият родов космос
Преди да се „роди” преобърнатата идея за човека, се ражда ироничният размисъл на Ивайло Петров в повестта „Преди да се родя”.
4 стр.

Човекът и родовите ценности в контекста на променящото се време
Ивайло Петров избира митологично-религиозния модел на съществуване още в заглавието на творбата си „Преди да се родя и след това” („преди” и „след това”), за да се опита да намери границата между желаното и постижимото.
1 стр.

Илюзиите - необходимост и заплаха
В разказа си „Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на „Козметикум Амулет”...
5 стр.

Самоиронията в повестта „Преди да се родя”

Повестта „Преди да се родя” предлага необичаен поглед към традициите, миналото, към познатото и скъпото, свързано с детството, семейството, рода.
5 стр.

Символно-метафорична образност („Зимни вечери” от Христо Смирненски)
Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на творческия си път. Изборът не е случаен.