Филтрирай резултатите
51-60 от 64
6 стр.

Живот във вечността
Когато Бог сътворил човека, го нарекъл просто Адам, означаващо червена земя, пръст.Едва след като потъпкал Божията заповед да не се докосва до дървото за познаване на добро и зло, той получил името “човек”.
4 стр.

Фундаменталната онтология на Мартин Хайдигер (1889-1976)
Принадлежи към личностите, които от рано дават поводи за образуване на митове, макар че неговия живот не е богат на събития. Ако се познава Хайдигер само от основното му произведение “Битие и време” няма да е достатъчно, тъй като езика му е твърде сложен
3 стр.

Научната теория
“Теория” идва от старогръцката дума “”, което означава съзерцавам, наблюдавам. Според Дюем, теорията няма за цел да ни показва как стоят нещата в действителността. Теорията въвежда някакви символи като напр.
3 стр.

Системи на етическите категории в дискусията на Свети Августин и Манихеизма
За да направим по-добър анализ на дискусията на Блажени Авгуситн с Манихеизма, струва ми се правилно в началото да се запознаем накратко с възгледите на Августин и учението на манихеите.
14 стр.

Григорий Палама (средновековна ф-я)
Четиринадесети век е може би най-драматичното столетие в историята на Византия и балканските народи изобщо. Това е време на изключително интензивен духовен живот, в което се реализира закономерността на историко-културния процес
8 стр.

Проблемът за човека в екзистенциалната философия на Карл Ясперс и Сьорен Киркегор
След мономенталната философска система на Хегел редица мислители правят опит да отидат към по-друго разбиране за човека, което да акцентира върху неговата уникалност като индивид. Тази философска ориентация носи общото название екзистенциализъм.
9 стр.

Пиер Абелар и кулминацията на късната логика
Абелар (Abelard, Abailard или Adbaielard) е роден през 1079г., близо до Нант, като син на образован рицар. Ученик на Росцелин (номиналист) и Гийом от Шампо (реалист). Несъгласието му с техните възгледи го подтиква да основе през 1104г. собствена школа
4 стр.

Космогонични и етично-нравствени представи в Ригведа
"Ригведа" и последващите я "Самаведа", "Яджурведа", "Атхарваведа" и "Упанишадите" представляват най-свещената и най-обработената част от Откровението, главната опора на индуизма. "Ригведа" е най-старият сбор
1 стр.

Главни направления на Будизма. Дзен-будизъм
В своето развитие будизмът е достигнал форми, толкова различни от неговия първичен, оригинален вид. Буда използва критичния анализ като път към истината. Той настоява за наблюдение и разсъждение.
3 стр.

Мислене за различието
Различие-идентичност са една взаимно обуславяща се опозиция, която се развива в историята на човечеството и непрекъснато променя своето значение. Процесът по себеопознаване и опознаване на Другия се движи ту в едната, ту в другата посока