Филтрирай резултатите
621-630 от 747
3 стр.

Артур Шопенхауер
Шопенхауер прави лекции, които съвпадат по време с тези на Хегел, опитвайки се по този начин да свали студентската подкрепа от философията му.
2 стр.

Любовта като идеал и добродетел
Истинската любов, за разлика от общественото разбиране за нея, е израз на неподправена почит към другото човешко същество, тя е ясно осъзнаване на неговите, нейните нужди и копнежи на миналото....
2 стр.

Определение на човека в термините на културата
Ернст Касирер (1874-1945) е един от най-видните неокантианци във философията на ХХв. След великата негова книга „ Философия на символните форми „...
8 стр.

Основни философски школи в Индия. Астика и настика. Особености.
Рефератът има за цел да запознае аудиторията с традиционните принципи на класификация относно основните философски школи в Индия. Използваната литература е съобразена с темата и допринася за ясното и научно обосновано вникване в същността на проблема...
8 стр.

Протагор (ок. 490 пр. Хр. — ок. 420 сл. Хр.)
Протагор (ок. 490 пр. Хр. — ок. 420 сл. Хр.) (на гръцки Πρωταγόρας) е древногръцки философ, първият и най-известен от софистите...
12 стр.

Платон (427 – 347 пр. н. е.)
Платон е древногръцки философ, основател на обективния идеализъм, идеолог на реакционната робовладелска аристокрация. Ученик е на Сократ и след неговата спърт Платон основава в Атина философската школа Академия...
5 стр.

Николай Кузански

Дейността на философа Николай Кузански и философските му възгледи.
9 стр.

Проблемът за щастливия живот - Сенека
Проблемът за щастливия живот и спокойствието на духа в диалозите на Сенека.
2 стр.

Хосе Ортега-и-Гасет - Бунтът на масите
Използван е в НБУ,от мен - П.К.Х, студент по Масови комуникации.
3 стр.

"Всичко, което е жизнено, е ирационално, а всичко, което е рационално, е антижизнено, тъй като разумът е по същество скептичен" – Мигел де Унамуно
Различията между телесността и рационалността и тяхната едновременност стават повод за появата на две философски течения – емпиризмът и рационализмът. Емпиризмът абсолютизира сетивността, а рационализмът – разумността.