Филтрирай резултатите
51-60 от 89
2 стр.

Какво е за Гунчовото семейство бялата лястовичка?
Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.
2 стр.

"По жицата" - разказ за дългия и труден път към надеждата
Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина....
2 стр.

,,Дервишово семе”
В началото на разказа главният герой Рамадан се връща в спомените си от детските години,когато загубва най-близките си хора – майката и бащата.С тези събития започва да се сплита възела.
2 стр.

Ниагара - чудната игра на природата ( "До Чикаго и назад" - Алеко Константинов)
В разказа си любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата...
2 стр.

Любовта в условията на войната според повестта "Крадецът на праскови"
Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта...
2 стр.

Йордан Йовков, „По жицата” – интерпретативно съчинение
„Бялата лястовица! – тя стана символ за цялото творчество на Й. Йовков...Тя разпери криле над всички негови разкази... Никой не я е виждал. Но героите вярват, че тя съществува, защото без тази вяра животът им би бил пустота.”
2 стр.

Ангелинка - спомен за първата любов
Разказът на Елин Пелин Ангелика е прекарасен поетичен спомен за преживяно събитие, свързано с един от най-важните моменти от живота на човек - първите трепети.
4 стр.

Внушения на заглавието на цикъла - “Зимни вечери” от Христо Смирненски
От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.
2 стр.

Пътеписът "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов
В пътеписите на Алеко Констанстинов се преплитат описанието, повествованието и разсъждението.
3 стр.

Патриархалното семейство в някогашна Добруджа ("Преди да се родя"– Ивайло Петров)
Творбата на Ивайло Петров е литературно явление, част от новата българска литература, което носи особена сетивност и особен поглед към света на миналото, несрещан у писателите, творили преди него.