Филтрирай резултатите
51-60 от 86
1 стр.

Защита и възхвала на българското слово
В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.
189 стр.

Теми върху Вазови произведения
Родината и родното в лириката на Иван Вазов. Творческото наследство на Вазов. "Българският език". Хъшовете – герои и мъченици. Нравственото израстване на българина в романа "Под игото". Обикновеното и необикновеното в образа на баба Илийца. И още теми
7 стр.

Героичното в поезията на Ботев
Поетът гради нова естетическа концепция за подвига и нов художествен модел за героизация в българската литература.
4 стр.

Иван Вазов - “Епопея на забравените”
Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.
2 стр.

Памет и забрава в "Епопея на забравените"
“Епопея на забравените” е написана в свободна България. Вазов е разочарован и възмутен от следосвобожденската епоха. Кумирите на близкото минало са забравени.
12 стр.

Героичното в цикъла “Епопея на забравените”
Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”.
1 стр.

Иван Вазов и романът "Под игото"
Сравнително кратка тема обхождаща романа "Под игото" и леко охарактеризиране на творецът и лирически герой Вазов.
2 стр.

Идеята за саможертвата в Ботевата поезия и духовното израстване на героя
Етапи в духовното израстване на Ботев. Идеята за саможертвата и превръщането й в главна цел на живота му.
6 стр.

Образът на България и Българското в поезията на Вазов
В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.
3 стр.

Ботевите идеи за свободата
„На прощаване в 1868г.” е едно от първите стихотворения на Христо Ботев, което той написва по повод записването си в четата на Жельо Войвода.